Анотация:
Нощта, в която пада Константинопол, един нотариус преписва списък с имена. Петстотин седемдесет и две години по-късно друг човек умира, защото го е намерил.

Гейбриъл Вейл проследява произхода на ръкописи — скучна работа, в която всяко твърдение се доказва с документ или не струва нищо. Приема случая на Адриан Фел по инерция: колега, когото почти не е познавал, умрял внезапно, оставил след себе си бележки и един въпрос без отговор. В архив във Венеция Вейл открива, че Фел е седял на същия стол и е чел същия ред четиринайсет дни преди да умре.

Не търсѝ книгата. Проследи кой не е искал да бъде намерена.

Следата минава през библиотеката на кардинал Висарион и дарението ѝ на Венеция, през манастирските архиви на Атон и през описи, които никой не е отварял от два века. Документите се връзват прекалено добре — а в занаята на Вейл нещата, които пасват във всяка точка, обикновено са нагласени. Само че тези не са: те идват от два несвързани архива в два различни града и се срещат за пръв път на неговата маса.

Осем души през 1453-та са решили за целия град. Никой не е знаел имената им. Това е бил смисълът.

Книга първа от поредицата Хрониките на Гейбриъл Вейл на Себастиан Хоторн.